Най-старата порода кучета

Коя е най-старата порода кучета

”...Вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенда. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен....”

Много е трудно да се даде точен отговор на въпросът „Коя е най-старата порода кучета?” Различни археологични находки на ранни изображения на кучета, техните останки или споменавания в ранни писмени източници, ту издигат една порода в класацията, ту я свалят надолу. А с напредването на генетиката въпросът се заплита още повече.

Ясно е едно: в зората на човечеството вълкът се е присламчил към хората и преди около 50 000 години от Canis lupus се е превърнал в Canis familiaris. Най-първите породи отдавна са изчезнали, претопени и еволюирали в други, като само мастифите и хрътките напомнят на тях.

Без да претендираме за абсолютна точност и пречупено през различни източници, по-долу сме се опитали да съставим сравнително достоверна класация на най-старите породи.
Основният ни критерии е породата да не се е променяла драстично през вековете.

Акита ину (10000 години) - извън класацията

Предците на Японската и Американската акита са безспорно най-древно датираните кучета. Смята се, че техните останки намерени в едноименната префектура са на приказните 10 000 години. Съдейки по нараняванията по зъбите изследователите смятат, че те са използвани за лов на едри бозайници - диви прасета и елени. Тези кучета показват, обаче, повече сходство с днешните хъскита, отколкото с Акита ину - по-дребни са, с по-издължени крайници и с не толкова изразена „лисича муцуна”.

Породата придобива световна популярност с автентичната история на кучето Хачико. След смъртта на господаря си, когато е на 18 месечна възраст, то в продължение на 9 години всеки ден чака на гарата пристигането му чак до собствения си край.
През 1987 в Япония историята е филмирана, а през 2009 римейка с Ричард Гиър издига породата до една от най-търсените в световен мащаб.
В крайна сметка легендарната вярност на Хачико се превръща в национален символ на лоялност, еманация към личността и институцията на императора.

Най-ранните изображения на съвременните Акита ину са от 17-ти век, когато породата от ловна е „обърната” в охранителна и става по-едра и по-мощна.
Ето защо в нашата класация, макар и с изключително древни предци, Акита ину не заема първото място.

10 - Пудел (800-500 години)

Въпреки че сме склонни да мислим за пудела като френско куче, а някои смятат, че родината му е Германия още през 15 век.
Изображенията на пудели от онази епоха не приличат много на стандартния пудел, който познаваме днес. Те изглеждат значително „по-лъвски” от внуците си. Където и да е съществувала породата, тя започва като водно и ловно куче, специално за лов на водолюбиви птици. Тези ранни пудели не са подстригани по естетически, а по чисто практични причини. Дългата козина около гърдите предпазват сърцето и дробовете от ледената вода при лов, а подстриганите до голо задни части намаляват съпротивлението по време на плуване.

Успехът на пудела в изложбения ринг е довел до това, че той е осмиван заради силно подстригания си външен вид и е етикетиран като „елитна и изнежена“ порода. Всъщност, пуделът е интелигентно, атлетично и здраво куче, което не изпитва дискомфорт при отглеждане на открито.

Пуделите обикновено имат щастливо и жизнерадостно поведение, което ги прави идеални семейни домашни любимци. Лесен за трениране, пуделът се отличава в много „спортни” дисциплини и е също толкова умел в издирването на трюфели колкото и в изпълнението на циркови трикове.

Пуделите са енергична порода чувстваща се еднакво добре както в социална среда така и при физически упражнения. Пуделите се състезават успешно в почти всяка дисциплина от изложбата до „dock diving”.

9 - Цанг апсо (2000 години)

Породата Цанг апсо известна още като Тибетският териер (всъщност не е териер) е средно голямо куче с рошава козина еволюирало над 2000 години в отдалечените хималайски планини.
Известен като Свещеното куче на Тибет, Цанг апсо служи на тибетски монаси от векове като спътник, пазач и чаровник. Известен е фактът, че Далай Лама взима и любимия си Тибетски териер Сенге когато е принуден да напусне Тибет.

Цанг апсо е използван за овчарско куче като е прекарвал стадата овце през планинските проходи. Легендата разказва, че е скачал по гърбовете на животните направлявайки ги по тесните с отвесни пропасти пътеки.

Тибетците вярват, че Цанг апсо носят късмет на собствениците си и в резултат на това породата никога не е била продавана или кръстосвана с други породи. В наши дни можете да купите едно от тези рошави сладурчета, но в древен Тибет единственият начин да се сдобиете с такова куче е бил да го получите като подарък.

Жизнерадостна и обичаща забавлението порода, тибетският териер отлично се адаптира към различни начини на живот и домове, но както повечето породи иска възможно повече внимание и ласка. С кротък „будистки” нрав Цанг апсо са перфектни за отглеждане от хора с малък или никакъв опит.

8 - Пекинез (2000 години)

Любимата на китайската аристокрация порода. Не толкова за сладкия им външен вид колкото от практична гледна точка. Малки, но смели, верни и повратливи, пекинезите са обучавани да прегризват ахилесовото сухожилие на евентуалния нападател.
Легендата разказва, че самият Буда е създал тази порода, като е намалил лъв до размера на кучето. Тази история съдържа зрънце истина, тъй като Пекинезът със сигурност е бил селектиран до размер на играчка от по-голяма порода кучета.

Изисквайки минимум упражнения и още по-малко храна, Пекинезът е лесно за отглеждане куче без за него да се полагат особени грижи. Дори дългата му „течаща” козина изисква по-малко ресане в сравнение с други дългокосмести породи, като афганеца например.

7 - Чау чау (2500 години)

Породата Чау чау произхожда от Северен Китай където първоначално са използвани за лов и охрана. Изображения на породата са открити върху скулптури и китайска керамика датиращи от династията Хун (206 г. пр. Хр. До 22 г. сл. Хр.).
По всяка вероятност предците на породата са древни мастифи отглеждани от монголските номади. Преди 3000 г. тези кучета навлизат в днешен Северен Китай, където за около 500 години постепенно придобиват така позната осанка.
Чау чау и Шар пей са двете единствени породи с черни или тъмно сини езици. Не е ясно дали това е случайна мутация или търсен при селекцията белег. Китайската легенда е, че боговете позволили на кучето да оближе падналите парченца тъмно син небесен свод когато поставили звездите на него.

Смята се, че името на породата произлиза от китайската дума „чоу”, която в приблизителен превод е „ядлива”. Факт е, че до 1915 г. в Кантон има поне 150 гостилници, които предлагат кулинарни деликатеси от Чау чау. Същата година е приет закон забраняващ продажбата и покупката на месо от породата.
По време на Културната революция породата почти изчезва тъй като е обявена за „безполезна”. Спасяват я британски моряци, които изнасят кученца Чау чау от Хонг Конг към Европа.

Марко Поло е един от първите, които споменават необичайния Чау чау, описвайки кучето като силно, уверено, „сладко и любящо“.
Чау чау са чисти и адаптивни, което ги прави еднакво подходящи за отглеждане както извън, така и в града.

6 - Аляски маламут (3000 години)

Преди хиляди години предците на породата Аляски маламут преминават от Сибир в Аляска и се развиват в порода подобна на тази, която познаваме днес. Използван за теглене на шейни, лов на тюлени и защита от полярни мечки Аляският маламут е високо ценен.

По време на Златната треска от 1896 г. заради кръстосването с други породи Аляският маламут почти изчезва. Мелезите обаче трудно оцеляват в суровите арктически условия, което дава на породата решително предимство и нов успешен старт.

Мощна и атлетична порода, маламутът е известен със своята издръжливост и работоспособност. Игрив и понякога палав, Аляският маламут е прекрасен семеен спътник за опитни собственици на кучета. Добронамереността на породата прави кучетата много лоши пазачи, но за сметка на това прекрасни компаньони, които се нуждаят от ежедневни тежки тренировки, за да „не им ражда главата тиквички”.

5 - Салуки (5000 години)

Салуки (или Персийска хрътка) е още една порода ловни кучета произлизаща от Африка. Известна археологическа находка е златната висулка с изображение на Салуки датирана от 3200 г. преди Христа. По горното поречие на Нил са открити и мумифицирани тела на Салуки погребани заедно с господарите си.
Салуки притежават отлично зрение и са използвани за лов „с поглед, а не с нос”. Високо са тачени от арабските номадски племена, като дори след приемането на исляма, кучето остава техен верен спътник и помощник, макар и в противоречие с Корана. Дори се е смятало крайно обидно към домакина на шатрата да наречеш Салукито му „куче”.

Способно да достига до около 69 км/ч Салуки е използвано за лов на газели и по-дребен дивеч. Пренесено в Близкия Изток и Персия, Салукити се адаптира към скалистия планински терен и по-суровия климат. Става по-тежко, малко по-бавно, но по-силно и способно да се справя с по-едра плячка.

Любопитен, лоялен и все пак независим, Салуки е атлетично куче, което се отличава от другите хрътки с по-висока интелигентност и показва завидни способности при изложбените състезания (Аджилити).

Въпреки техния ловен произход и силно изразен ловен инстинкт, Персийските хрътки са мили и нежни към семейството, но изискват много упражнения и умствена стимулация.

4 - Басенджи (5000 години)

Смята се, че Басенджи произлизат от саваните на Африка. Там много преди фараоните стават бързо любими на местните, които ги използват като ловни кучета.

“Всестранни ловци с отлично зрение, експлозивна скорост и високо развито обоняние.”

Живели много дълго в изолация кучетата Басенджи са запазили до ден днешен много характерни черти, които не се срещат при други кучета. Някои дори ги оприличават като „котките сред кучетата”.
На първо място е необичайно оформеният ларинкс, заради което лаенето по-скоро прилича на тиролско пеене отколкото на лай.
Друго интересно при Басенджи, че те отделят също толкова много време на хигиената си колкото и котките. Това в съчетание с отсъствието на характерния кучешки мирис от козината, ги прави идеални за отглеждане дори в малки апартаменти.
Обитавайки африканските савани с високи треви Басенджи могат да се оприличат на Йо-Йо при кучетата - имат способността от място и на четири лапи да скачат право нагоре и да се приземяват пак така на четирите си крака.

Нещо като „култова порода“, Басенджи е в топ 100 за най-популярните и желани породи за 2020 г. Чисти, без миризми, интелигентни и любознателни Басенджии са отлични кучета пазачи и верни спътници. Но внимание: постоянно нащрек, кучето Басенджи се нуждае от много упражнения и умствена стимулация.

3 - Тибетски мастиф (5000 години)

Смята се, че в зората на човечеството почти едновременно от вълка се отделят две коренно различни породи - охраняващата и ловната. Първите са мастифите, вторите хрътките.

Мастифите съжителстват с хората от хилядолетия, но Тибетския мастиф се смята за най-старата и базова за останалите породи молоси.
Изследвания на генетично ниво извършени през 2008-ма карат изследователите да смятат, че приблизителното време на разминаване между тибетския мастиф и сивия вълк е 58 000 години преди настоящето, а приблизителното време на разминаване между други домашни кучета и сивия вълк е 42 000 години*.

Тибетските мастифи първоначално са били използвани като кучета пазачи, защитаващи както местообитанието, така и стадата. Едва ли е изненада, че те са много териториални кучета. Макар и нежни и привързани към членовете на семейството, тибетските мастифи са силно подозрителни към непознати (включително деца и други кучета) и могат да бъдат злобно агресивни към тях. В резултат на това са забранени за отглеждане в някои части на САЩ, Франция, Австралия и други.
Въпреки тези забрани, Тибетският мастиф остава популярна порода прославена със своята интелигентност, независимост, сила и вярност.
Поради склонността на Тибетския мастиф да проявява потенциално агресивно поведение се препоръчва кучетата от породата да се отглеждат само от хора с много опит и време да ги тренират.

__________________
*. Хубавото на науката, е че не е застинала в стаза и при наличие на нови доказателства може да отрече всеки постулат смятан до вчера за валиден. Нови изследвания от 2019 година връщат времето на отделянето на кучето от вълка на 130 000 години от настоящето.

2 - Афганистанска хрътка (8000 години)

Както подсказва името породата произхожда от земите на днешен Афганистан. Тя е изключително бързо ловно куче и е била използвана при лова на птици, зайци и антилопи. Някои любители и изследователи на породата смятат, че са намерили достатъчно доказателства, че Афганците са използвани и при лова на леопарди.

Породата е толкова древна, че съвременни изследвания на генома на много други породи водят право до нея. За това Афганистанската хрътка с право е смятана за базова порода, от която са произлезли много други.
Според легендата Афганската хрътка е двойката кучета избрани от Ной за ковчега му.

Афганските хрътки са силно независими и могат да бъдат упорито инатливи и дистанцирани. В същото време по интелигентност те не заемат челни места в кучешкото царство. Това прави кучетата от породата трудни за обучение, особено в съчетание с техния доминиращ ловен инстинкт, който практически не може да се потисне.
Разбира се, както всяко куче, Афганската хрътка може да бъде много мил компаньон и е по принцип добре предразположена към всичко, което не ѝ прилича на плячка.

1 - Гренландско куче (9500 години)

Greenland Sled Dog в приблизителен превод Гренландско куче за шейна по външен вид прилича много на своите близки братовчеди Хъски и Аляски маламут. От генетична гледна точка, обаче, те са коренно различни. Гренландското куче се е адаптирало към храна с много високо съдържание на мазнини, тичане и теглене на шейни в среда с ниско съдържание на кислород и способност да регулира телесната си температура.

Това се потвърждава и от проведеното през 1997 год. геномно проучване от интернационален екип от десет държави. Те изследват кучешки останки от о-в Жохов (Русия, Източно сибирско море) и с изненада установяват, че гените не само са идентични с тези на Гренландското куче, но и се припокриват изцяло.
Изненадата е още по-голяма, когато се установява, че кучетата от породата не са се кръстосвали от цели 9500 години с вълци! Това е изключително странно в предвид факта, че през тези хилядолетия породата е живяла редом с вълците и че хората много често са опитомявали и в последствие използвали осиротели вълчета. По нататъшни проучвания не са правени. Има само догадки, че или мелезите са били стерилни, или че хората по някаква причина са ги унищожавали.

От 2018 г. Гренландското куче бележи драматичен спад на популацията, който може да доведе породата до изчезване. Изменението на климата направи традиционните ловни методи на ескимосите неефективни и доведе до намаляване на наличните източници на храна. В същото време епидемиите от парвовирус и чума са унищожили много субпопулации.

Силно, волево и здраво Гренландското куче е прекарало хиляди години с хората - да се надяваме, че датчаните имат интерес и могат да направят нещо, което да гарантира това съжителство да продължи още дълго време.

Източници: wikipedia.org / spiritdogtraining.com / eu.idtdna.com / worldhistory.org

В нашият магазин ще намерите подходящи храни и аксесоари за всички породи кучета.